На пръв поглед може да изглежда наивно да се говори за маслините - божественият плод с невероятно полезни свойства, едновременно храна и лечебно средство, обект за препитание на хиляди хора и продукт с несъмнено търговска стойност, и то не от вчера, а от хилядолетия. Още повече, че авторът на тези редове не е нито експерт по производство на маслини, нито притежател на маслинова градина. Но приемам предизвикателството да „вляза в бранша“ като човек на науката, т.е. способен на логични умозаключения и не по-малко съществено като убеден консуматор на маслини.

Щастливият случай ми помогна да опитам уникалната маслина „Антес и Мария“, представител на едроплодната зелена маслина тип Халкидики от областта Ормилия. При това – всяка от многобройните разновидности на технологичните продукти, ако си послужим с високопарна терминология – маслина в майчина саламура, маслина без костилка, маслина с пълнеж, сушена маслина и още, и още! Всичко това е божествен вкус и без никаква „химическа“ намеса в процесите на създаване на различните продукти. Но сигурно ще се запитате кое ми дава право да определям „Антес и Мария“ като уникален продукт? Та на Халкидическият полуостров има стотици собственици на маслинови градини, производители на огромни количества маслини и зехтин.

Точно тук ми помогна професионалното любопитство на химик. Една непринудена среща с д-р Сахаридис, известен експерт-технолог по отглеждане и производство на маслини от областта Ормилия даде отговор на всички мои въпроси и съмнения.

Първото чудо, определящо уникалността на „Антес и Мария“ е микроклиматът на Ормилия. Благодарение на него тук съществуват маслинови насаждение от стотици, дори хиляди години. Специфичният състав на тукашната почва (богата на желязо и магнезий) е друг фактор, влияещ силно на качеството и хранителният състав на плодовете. Любопитно е, че е установено, че роля във формирането на онова, което наричам уникалност играе дори характерният за района на Ормилия морски бриз!

Всичко изброено до тук би могло да бъде възприето от съвременният човек като даденост, като нещо ясно по “default”, както би казал технократът. Нищо по-естествено от това природните фактори да създават предпоставки за висока специфичност на природен продукт.

Вече съм убеден, че само природни дадености не са достатъчни за формиране на уникалност. Свикнал съм от работата си по статистическо моделиране на обекти от околната среда да търся и идентифицирам антропогенни фактори, т.е. човешка намеса. Често тя не е позитивна към природните системи, но тук, при маслината „Антес и Мария“ е решаващо положителна. Още повече, ако човешкият фактор не е мотивиран единствено от финансовата изгода, а е съобразен с потребителя – с неговото здраве и качество на живот, с неговите икономически възможности и интереси. Това е също уникалното при „Антес и Мария“ – продукт с „човешко измерение“ по моята екологична скала.

Но да се върнем към технологията за уникалност. Опитът на производителя е доказал, че засяването, отглеждането, поддържането на маслиновите насаждения не е фактор за пренебрегване, а дейност, изискваща постоянна грижа и оптимизация – като се започне с начина на кастрене на дръвчетата и се стигне до вниманието на малкото ормилийско косче – птичката, която единствена има способността да разгражда горната обвивка на маслиновата костилка, погълната от косчето и по този начин да помага по естествен път за разсаждане на уникалната маслина от костилка, а не само от разсад, филизи.

Д-р Сахаридис може да разказва с часове за чисто технологичната преработка на маслиновите плодове, за тънкостите при получаване на един или друг вид „Антес и Мария“, за тях сигурно ще узнаете подробно от каталога с продукта. Но това, което запомних и задължително искам да споделя е друг тип уникалност – насоченост на обработката на маслината. Казано съвсем образно това означава да се придадат желани качества на плода чрез оригинална преработка. Тя води до създаване на здравословен продукт, полезен за черния дроб, друг вид преработка цели помощ за далака или сърцето, трети – за борба срещу диабет. Не е ли това мечтата на фармацията – „таргетно“ лекарство без странични ефекти. Не бива да се забравя, че когато казваме тук „технология на преработка“ съвсем нямаме предвид „класиката в жанра“ – химическа интервенция с цел промяна на състава на естествения продукт. Напротив, тук „технология“ означава екологично и здравословно съобразено насочване на естествени биохимични процеси в живия организъм на плода.

Като че ли стана много като за първо запознанство с „Антес и Мария“, а не казахме почти нищо за зехтина (разбира се „extra virgin”) от тази маслина, за чая от нейните листа, за качествата на т.нар. „майчина саламура“ (среда за съхраняване на маслината без химически консерванти) и редица други неща, но бе казано най-важното за тази първа и много спонтанна среща – ще имате възможност да се убедите сами в качествата на един натурален, здравословен и насочен не към бизнес изгодата, а към ЧОВЕКА продукт. Гарантирам това!

Васил Симеонов, Проф. доктор на хим. науки